Първото нещо, което помага, е да се разбере кой ще води разговора. Ако това е пряк ръководител, той обикновено проверява дали човекът може да върши задачите и дали ще е лесно да се работи с него всеки ден. Ако е HR специалист, той проверява мотивацията, съответствието с обявата и рисковете — например колко дълго ще остане човекът. Ако е собственик на малка фирма, той слуша за пари и за самостоятелност. Едни и същи думи могат да означават различно за различните слушатели.
Подготовката за конкретна фирма е по-важна от общата подготовка. Достатъчно е да се прочетат сайтът, обявите за работа и няколко новини, за да се разбере с какво се занимава организацията и какъв език използва. Още по-полезно е да се намери човек, който работи там, и да се попита какво е важно в екипа. Този разговор дава повече от всяка статия за „седемте въпроса на интервюто“.
Отговорите за слаби страни са място, където повечето хора губят доверие. Формулата „перфекционист съм и работя твърде много“ звучи като похвала, облечена като признание. По-убедително е да се назове истинска слабост, която не е разрушителна за позицията, и да се каже какво се прави по въпроса. Например: трудно ми е да прекъсвам колега, затова си записвам въпросите и ги задавам наведнъж. Това показва самонаблюдение.