Икономистите обясняват образованието по два начина и двата са верни едновременно. Първият е човешкият капитал: училището и университетът наистина добавят знания и умения, които правят човека по-продуктивен. Вторият е сигналът: дипломата показва, че човекът може да издържи дълъг процес с правила и оценяване. Работодателят не вижда бъдещия служител, затова използва дипломата като приблизителна мярка за качества, които не може да провери за един час.
Оттук следва нещо неудобно. Ако образованието беше само знания, то щеше да е без значение къде е получено. В практиката обаче името на училището има значение, защото то е сигнал за подбор. Това не означава, че знанието е излишно, а че пазарът използва скъпи кратки знаци. За човек извън привилегированите училища това е пречка, която се компенсира с доказателства: проекти, стажове, препоръки, реален опит.
Професионалното образование работи добре там, където е свързано с работодатели. В Германия, Австрия и Швейцария дуалната система съчетава учене във фирма с учене в училище, а ученикът получава малка заплата и реален опит. Резултатът е, че младите хора влизат на пазара с познания за конкретни процеси и с контакти. Условието е фирмите да имат интерес да обучават, а не да използват учениците като евтина работна ръка. Без това дуалното обучение се изражда.