Думата „професия“ заблуждава, защото звучи като едно нещо. В действителност всяка длъжност е сбор от задачи, а те се променят с различна скорост. Счетоводителят не изчезна, когато се появи електронната таблица — изчезна частта с преписването на числа. Остана частта с тълкуването, с данъчните казуси и с обясняването пред клиента защо числата изглеждат така. Разликата между оцелялата и изчезналата част е в това дали задачата може да се опише с правило.
Икономистите отдавна разделят работата на рутинна и нерутинна, а не на физическа и умствена. Това е по-полезно разделение, защото обяснява защо едновременно изчезват и машинописци, и част от счетоводители, но остават водопроводчици и медицински сестри. Рутинната задача следва предвидим ред и затова може да бъде програмирана или прехвърлена на машина. Нерутинната изисква решение в ситуация, която не се повтаря точно.
Историята дава примери, които успокояват и предупреждават едновременно. Тъкачите в началото на XIX век чупят машини, защото виждат в тях заплаха за занаята си. Те не грешат за собствената си съдба, но грешат за посоката: фабриките не намаляват общото производство, а го увеличават и създават нови видове работа. Днес подобни страхове се появяват при всяка нова вълна на автоматизация и всеки път част от тях се сбъдва, а част — не.