Превенцията не е едно нещо, а три различни стратегии. Първичната предотвратява появата на болестта: ваксини, чиста вода, безопасна храна, ограничаване на тютюна, защита от слънце. Вторичната търси болестта, преди тя да даде оплаквания — това е скринингът. Третичната работи след появата на заболяване и цели да се намалят усложненията и загубата на функция. Трите се финансират различно и се оценяват различно, но често се смесват в една дума.
Скринингът има строга логика. Той е изследване на хора без симптоми, при които вероятността да имат заболяване е ниска. Затова всеки тест дава много фалшиво положителни резултати: при сто хиляди души рядко заболяване и тест с добра, но не съвършена точност, броят на фалшивите тревоги може да надхвърли броя на истинските случаи. Оттук идват излишните изследвания, биопсии и тревожност, които също са вреда.
Класическите критерии за скрининг са формулирани още през 60-те години и остават валидни. Заболяването трябва да е значимо за общественото здраве; да има приета диагностика и лечение; да има разпознаваема ранна фаза; тестът да е приемлив, безопасен и достатъчно точен; а ползата да оправдава разходите. Днес се добавя и изискването програмата да има система за проследяване, защото положителният резултат без достъп до лечение е безсмислен.