Най-старият документиран човек в историята е французойката Жана Калман, починала през 1997 година на 122 години и 164 дни. Рекордът ѝ стои близо три десетилетия и това не е случайност: изследванията показват, че смъртността расте с възрастта, но темпът на растеж се забавя при най-възрастните. Максималната продължителност на живота изглежда има таван около 120–125 години, докато средната продължителност непрекъснато расте.
Средната продължителност е различен въпрос. През XX век тя се удвоява в развитите страни — не защото хората са започнали да стареят по-бавно, а защото са престанали да умират млади. Антибиотиците, ваксините, чистата вода и намаляването на детската смъртност са направили повече от всяка „тайна на дълголетието“. Това е важно, защото измества въпроса: не „как да живеем до 120“, а „как да не умрем на 50“.
Българската картина е тежка. Продължителността на живота е около 74–75 години — най-ниската в Европейския съюз, с разлика от порядъка на пет години спрямо средното за съюза. Разликата между мъжете и жените е около седем години, а водеща причина за смърт остават сърдечно-съдовите заболявания. Регионалните различия също са големи: в някои области показателите са близо до европейските, в други — много под тях.