Минералната вода започва като дъжд. Валежите попиват през почвата и през пукнатини в скалите, слизат на дълбочина и се нагряват от земната топлина — с около един градус на всеки тридесет метра надолу. Колкото по-дълбоко стигне водата, толкова по-топла се връща. По пътя си тя разтваря това, през което минава: калциев карбонат от варовика, гипс, доломит, натриеви соли от древни морски утайки, понякога желязо и сероводород от вулканични скали.
Затова съставът е химия на терена. Вода, преминала през варовик, е твърда и богата на калций и хидрокарбонати; вода от гипсови пластове носи сулфати; вода, минала през натриеви утайки, е солена. Ако пътят е дълъг и горещ, разтварянето е по-силно и минерализацията расте. Точно това обяснява защо в една и съща област има и слабо минерализирани води, подходящи за пиене, и силно солени, които се използват само външно.
Температурата е вторият признак. Студените води са под 20 градуса, топлите — между 20 и 37, горещите — над 37. Най-известният горещ обект в страната е гейзерът в Сапарева баня, който изхвърля вода на всеки няколко секунди и се смята за единствения естествен гейзер на Балканите. При Хисаря изворите дават между 41 и 52 градуса, при Кюстендил — до 73, а находището при Сандански достига 84,5 градуса при каптажа.