Българската флора наброява около 4100 вида висши растения. От тях близо 770 — почти една пета — се смятат за лечебни, а около 250 се използват интензивно в стопанството. Това число изглежда голямо за малка страна, но има обяснение: България лежи на кръстопът между средиземноморски, континентален и планински климат, а разнообразният релеф създава хиляди малки местообитания. Варовикът, силикатът, влагата и надморската височина определят кой вид къде расте.
Билкарството в българските земи има институционална история. Манастирите поддържат градинки с растения и преписват лечебници, а пътниците и търговците пренасят рецепти между Балканите, Мала Азия и Централна Европа. През XIX век събирането на билки за износ става реален поминък за планинските села: изкупувачите идват на място, плащат на килограм и определят кое да се бере и кога. Така се създава професионално знание, което не е „народно“ в тесния смисъл, а търговско.
След 1945 година държавата организира сектора централно. Създават се изкупни пунктове във всяка община, а училищата и читалищата организират кампании за бране. Предприятие „Билка“ изкупува, суши, сортира и изнася, а билколечебните практики влизат в аптеките като официални продукти с държавен стандарт. Този модел дава на хиляди семейства допълнителен доход и превръща България в един от най-големите доставчици на билки в Европа за няколко десетилетия.