Кръвта е единствената тъкан, която не може да се произведе изкуствено. Еритроцитите пренасят кислород, тромбоцитите спират кървенето, а плазмата носи белтъци и фактори на съсирването. Затова всяка операция, раждане или катастрофа разчита на някой, който е отделил 450 милилитра от себе си предварително.
Българската история започва през 1933 година, когато е създаден първият кръводарителски център. По това време кръвопреливането вече е известно, но все още е рисковано: кръвта се събира в стъклени съдове, съсирва се бързо и не се съхранява дълго. Групите са открити от Карл Ландщайнер още през 1900 година, но масовото им определяне идва по-късно.
Втората световна война ускорява всичко. Появяват се разтвори за съхранение, хладилни вериги и банки за кръв. Пластмасовите сакове, въведени след 1949 година, позволяват затворена система и разделяне на компоненти. Така започва съвременната трансфузиология: не „цяла кръв“, а еритроцитна маса за анемия, плазма за изгаряния и нарушения на съсирването, тромбоцити за онкологични пациенти.
Днес даренията в България се правят в центровете по трансфузионна хематология и в болничните отделения. През 2025 година са регистрирани 182 154 дарения — с около 1,5% повече от 2024 година. Това е възстановяване след пандемичния спад, но не е достатъчно за пълна самостоятелност: при тежки кампании и празници болниците изпитват недостиг.