Трансплантацията е медицина на границата: единият човек трябва да умре, за да живее друг. Затова тя е не само хирургия, а система от правила, координатори, лаборатории и доверие. Българската история започва през 1969 година, когато в Александровска болница е присаден бъбрек на 49-годишна жена.
Екипът работи в условия, които днес изглеждат невъзможни: без съвременни имуносупресори, с ограничени диализни програми и с ръчна подготовка на всичко. Въпреки това операцията успява и България се оказва сред пионерите в Европа. През следващите десетилетия бъбречната трансплантация става рутинна, а Александровска болница отбелязва над 1500 пациенти с присаден орган.
Сърцето идва по-късно. На 14 май 1986 година проф. Александър Чирков оперира 11-годишния Иван Сарафски в Клиниката по сърдечно-съдова хирургия в София. Това е първата сърдечна трансплантация в България и в Източна Европа. Момчето живее с присаденото сърце близо две години — доказателство, че операцията е била не само технически възможна, но и клинично успешна.
До 2004 година правилата са разпръснати между наредби и болнични протоколи. Законът за трансплантация на органи, тъкани и клетки създава единна рамка: как се установява мозъчна смърт, кой дава съгласие, как се разпределя органът и кой контролира качеството. Към Министерството на здравеопазването се създава изпълнителна агенция, която координира националния списък.