Сърдечно-съдовите заболявания са най-големият убиец в България. Те причиняват над 60% от всички смъртни случаи, а в два района делът им достига близо 70%. Отвъд числата стоят два различни механизма: исхемичната болест на сърцето, при която коронарните артерии се стесняват, и мозъчният инсулт, при който кръвоснабдяването на част от мозъка спира.
Историята на лечението започва с инфаркта като присъда. До 1960-те години пациентът е оставян на легло седмици, а смъртността е висока. Клиниката по сърдечна хирургия в Трета градска болница е открита през 1961 година; там започват първите операции на отворено сърце с апарат за изкуствено кръвообращение. През 1986 година екипът на проф. Александър Чирков извършва първата сърдечна трансплантация в Източна Европа.
Следващата революция е катетърът. Коронарографията показва артериите отвътре, а балонът и стентът ги отварят без голяма операция. През 2000-те години в България се изгражда мрежа от центрове за спешна ангиопластика, където пациент с инфаркт може да бъде приет директно и опериран в рамките на час-два. Това е една от малкото реформи, които наистина променят смъртността.
Но най-голямата битка е преди болницата. Хипертонията засяга около една трета от възрастните българи и дълго време остава недиагностицирана, защото не боли. Солта в храната, алкохолът, тютюнопушенето и липсата на движение добавят риск. Тютюнът е особено важен: той е причина не само за рак на белия дроб, но и за инфаркт и инсулт.