Туберкулозата се причинява от Mycobacterium tuberculosis — бацил, който се предава по въздуха и може да остане в белите дробове години наред, без да причини симптоми. Това е и силата, и слабостта на болестта: тя не убива бързо, а бавно и упорито, и затова изисква дълго лечение и дълга памет в статистиката.
През XIX век болестта е наричана „бялата смърт“ и е сред главните причини за смърт в Европа. В България след Освобождението санитарните условия в градовете са тежки, а храната — оскъдна. Лекарите започват да строят санаториуми в планините: въздух, слънце, храна и почивка. Това не е лечение в съвременния смисъл, но изолира болните и дава на организма шанс.
Два инструмента идват след Втората световна война. Първият е БЦЖ ваксината, която се поставя на новородените и намалява тежките детски форми. Вторият са антибиотиците — стрептомицинът е първият ефективен, а след него идват комбинациите, които предотвратяват резистентност. Санаториумите постепенно се затварят, а диспансерите поемат проследяването.
Българската статистика показва дълга вълна. През 1990 година заболяемостта е 25,9 на 100 хиляди. През 2000 година достига 41,0 — резултат от икономическата криза, недохранването и отслабената профилактика. След това започва спад: 30,3 през 2010 година, 13,0 през 2020-а, 11,9 през 2022 година. През 2023 година стойността се връща на 13,5, което показва колко чувствителна е болестта към условията.