Първата аптека в българските земи отваря през 1823 година в Търново. Открива я д-р Марко Павлов — първият българин с медицинска диплома, завършил Монпелие през 1811 година. Той се установява в Търново след 1822 година и започва да лекува, а за лекарствата си има нужда от място, където да ги приготвя и съхранява. Така аптеката се ражда като придатък на лекарската практика, не като магазин.
Тя остава единствена в страната повече от тридесет години. Причината не е липса на търсене, а липса на хора: фармацевтът е рядка професия, а обучението става далеч. По онова време фармацевти се подготвят в Цариградското военномедицинско училище — три години, без право на прехвърляне в друг курс или град. Така аптекарите са малко, скъпи и често чужденци: гърци, арменци, италианци.
До средата на XIX век аптеката е работилница. Аптекарят не продава опаковки, а приготвя: стрива, претегля, смесва, прави мехлеми, тинктури, прахове и питиета. По рафтовете стоят силно действащи и отровни вещества — живак, арсен, стрихнин, — затова има задължителен тефтер за регистър на отровите и отделен шкаф с ключ. На стената виси огледало: то не е украшение, а последна проверка аптекарят да види какво взима, преди да го сложи в буркана.