Военната медицина е най-старата организирана медицина по българските земи. Още през 1837 година Шуменската болница е строена за армията, а във всеки гарнизон постепенно се появява лекар. Причината е проста: войската има интерес войникът да се върне в строя, затова плаща за хирургия, хигиена, храна и ред. Цивилният град няма нито бюджета, нито организацията да го направи.
След Освобождението военната медицина се институционализира бързо. През 1889 година военният министър Сава Муткуров основава Пловдивската военна болница с 80 легла за редовите чинове и 8 за офицерите; тя е подчинена на бригадния лекар и се управлява от лекар на полк. На 1 декември 1891 година влиза в сила заповед № 439 от 19 ноември за създаване на Софийската обща гарнизонна болница. За неин началник е назначен д-р Георги Золотович, виден общностен деец и участник в изработването на здравното законодателство.
От тази болница води началото си днешната Военномедицинска академия. Тя не е просто наследник на сграда: наследник е на модел, в който лекарят е офицер, болницата е част от отбранителната система, а редът е част от лечението. Така военната медицина рано въвежда това, което цивилната приема десетилетия по-късно: отчетност, триаж, евакуация по етапи и санитарна статистика.