На 1 май 1879 година София има болница, но още няма как да я нарече. Тя наследява закритата 64-а руска болница, настанява се в две сгради на мястото на мавзолея на княз Александър I и започва с няколко десетки пациенти. Официалното име е Софийска първостепенна болница: първостепенна, защото е държавна, приема тежки случаи и може да служи за база на цялата администрация.
Още същата година Столичната община отпуска терен от 360 000 квадратни метра между Перловската река и днешните улици „Акад. Иван Гешов“, „Св. Георги Софийски“ и „Пенчо Славейков“. Строят се първите пет сгради и болницата се мести в тях. През 1884 година тя е открита и именувана на княз Александър I — първия български княз, а не на руския император Александър III, с когото често я бъркат. Името не е просто почит: то превръща една държавна институция в национален символ.
Сградата е само половината от работата. Още с основаването си болницата получава задачи, които днес изглеждат държавни: в нея се държат изпитите, с които дипломираните в чужбина лекари получават право да практикуват; там се водят първите курсове за специализация; там се създава училище за медицински сестри. Лекарите ѝ оглавяват Санитарната дирекция, Върховния медицински съвет и Българския лекарски съюз, пишат първите медицински списания и учредяват първите научни дружества.