Първата болница по нашите земи е документирана в чужд план. В „План на град Пловдив и околността“ от 1827 година френският запасен офицер Йегершмид отбелязва католическа болница на мястото на днешния Майчин дом. Това е по-скоро малка лечебница за мисионерите и католическата общност, отколкото болница с отделения и легла, но е начало: грижата излиза от дома и получава адрес.
Първата сграда, построена специално за болница в България и на Балканите, е в Шумен през 1837 година. Днес я наричат Стара дивизионна болница. Вдигната е по европейски образец за модернизираната османска армия, но в надписа над входа е записано, че трябва да служи и на населението. Сградата е затворен четириъгълник с външни размери 114 на 68 метра, с двор, отделни крила и обем над 21 хиляди кубически метра — по онова време това е огромна инвестиция.
Първите лекари там са чужденци: французи, англичани, по-късно българи и гърци, завършили Цариградското военномедицинско училище. След Руско-турската война сградата става руска военна болница с надпис „Шуменски военен госпитал“; в нея работи и Николай Пирогов, а до юни 1879 година я ръководят руски военни лекари. После става държавна, с главен лекар шуменеца д-р Андрей Парушев, и е официално открита на 24 юли 1879 година.