Първият програмист в историята е жена и това не е любопитен факт, а описание на професията в началото. Ада Лъвлейс, дъщеря на поета Байрон, работи с Чарлз Бабидж върху неговата аналитична машина и през 1842 година публикува бележки, в които описва последователност от операции за пресмятане на числа на Бернули. Тя вижда нещо, което самият Бабидж не формулира толкова ясно: машината може да работи не само с числа, а със символи, ако им се даде подходящ език.
Сто години по-късно същото се повтаря. ENIAC, първият електронен компютър с общо предназначение, е построен във Филаделфия по време на войната, но неговите програми се пишат от шест жени: Кей Макнълти, Джоан Екърт, Бети Снайдер, Марлин Уескоф, Фран Билас и Рут Лихтерман. Те не са секретарки — те разчитат схемите, определят последователността на операциите и настройват кабелите и превключвателите за всяка задача. Дълго време имената им липсват в учебниците.
Грейс Хопър е третият ключов пример. Тя работи върху първия компилатор — програма, която превежда човешки записан код в машинни инструкции — и настоява, че програмирането трябва да се прави с думи, а не с числа. Нейната идея изглежда очевидна днес, но тогава означава, че машината може да бъде инструмент за хора, които не са инженери. Това е и основата на целия софтуерен бизнес.