Когато човек купува билет онлайн, в адресната лента има малка икона на катинар. Тя означава, че между неговия браузър и сървъра има канал, който никой по пътя не може да чете или променя. Прави впечатление, че двамата не са се уговаряли предварително за тайна — няма куриер с куфарче, няма среща на тъмно. Те са се разбрали за ключ пред очите на всички и въпреки това никой не може да го използва. Това изглежда невъзможно, докато не се разбере идеята с двата ключа. Затова е важно какво точно обещава и какво не.
Идеята е в асиметрията. Единият ключ се дава публично и с него всеки може да заключи съобщение до теб, но не може да го отвори. Другият е частен и само той отключва. Обратната посока също работи: ако заключиш с частния, всеки може да провери с публичния, че си ти — това е подписът. Сигурността почива на това, че е лесно да се провери, но изключително трудно да се изчисли обратното. Няма тайна, която да се пази; има математика, която прави обратния път непосилен. Затова ключът се пази, а сертификатът се показва.
За да се стигне до този ключ, се използва още един трик: двама души могат да изчислят обща тайна, без никога да я изпратят по мрежата. Всеки избира собствено число, изпраща резултат, който не го издава, и от получения резултат и своето число стига до същата стойност. Страничен наблюдател вижда само междинните стойности и не може да ги обърне. Ето защо каналът е защитен, дори когато някой слуша целия разговор — което е и реалността в отворена мрежа. Поради това подслушването на канала не дава на никого ключа.