Университетското обучение по информатика в България има дълга традиция. Още в 60-те години Софийският университет преподава програмиране, а изчислителните центрове на БАН и на предприятията обучават инженери на място. През 70-те години се появяват специализираните паралелки и математическите гимназии, които дават на децата алгоритмично мислене много преди първия компютър в дома. Тази ранна селекция обяснява защо страната имаше силни кадри, когато пазарът се отвори.
Факултетът по математика и информатика остава основният източник на кадри. Неговата сила е в математиката: студентите решават трудни задачи, пишат доказателства и се научават да мислят за сложност и коректност. Слабостта е в инженерството — малко работа в екип, малко проекти с клиент, малко познаване на инструментите, с които се строят големи системи. Точно тази разлика стана основа на пазарната ниша за частните академии.
Моделът на академиите е различен. Обучението е интензивно, между шест месеца и две години, и е построено около последователни модули: език за програмиране, бази данни, уеб, тестове, работа по проект. Оценяването е автоматично, задачите се проверяват от система, а изпитите приличат на състезания. Това е скъпо за организиране, но позволява хиляди студенти да минат през една програма с еднакъв стандарт.