Орбитата определя всичко останало. На височина около 400 до 800 километра апаратът се движи със седем-осем километра в секунда и обикаля планетата за около деветдесет минути. Оттам камера с умерена оптика вижда обекти с размери на няколко метра, но всеки отделен проход е кратък и слънчевата светлина е различна. Затова наблюдението на Земята разчита на много апарати и на дълги редове от снимки, а не на един кадър.
Геостационарната орбита е на около 36 000 километра над екватора. Там периодът на обиколка е равен на един ден и апаратът изглежда неподвижен за наблюдателя на Земята. Това е идеално за телевизия и за телефон: антената се насочва веднъж и остава така. Цената е закъснение от около четвърт секунда в двете посоки и много по-скъпо изстрелване, защото ракетата трябва да вдигне тежък апарат на огромна височина.
Навигационните съзвездия работят на средна орбита — около 20 000 километра. Приемникът на Земята измерва закъснението на сигнала от няколко спътника и от него изчислява своето положение; за точност е нужен и много прецизен часовник на борда. Затова навигационните апарати носят атомни часовници, а цивилният сигнал е безплатен, но с по-малка точност от военния.