Първият български полет е резултат от политика, а не от индустрия. Програмата „Интеркосмос“ дава на страните от Източния блок възможност да изпратят космонавт и да проведат научни експерименти на съветска техника. България получава своя шанс през 1979 година, когато Георги Иванов, военен пилот, преминава подготовка в Звездното градче. На 10 април той излита със „Съюз-33“ заедно с Николай Рукавишников. Заради отказ в основния двигател скачването със „Салют-6“ е отменено и корабът се връща след около два дни вместо планираната седмица.
Вторият полет е по-спокоен. През юни 1988 година Александър Александров лети със „Съюз ТМ-5“ до станцията „Мир“ и работи там по научна програма, подготвена от български институти. Двата полета дават на страната не само символи, но и опит: лекари, инженери и биолози се учат да планират експеримент при ограничения на маса, енергия и време. Точно този опит е по-важен от снимките, защото създава навик за работа по международни стандарти.
Спътникът е следващата стъпка. „Интеркосмос-България-1300“ е построен в Централната лаборатория за космически изследвания при БАН, като конструкцията и част от системите идват от съветската страна, а научните прибори са българска работа. Апаратът е изстрелян на 7 август 1981 година от Плесецк и работи на ниска орбита, събирайки данни за плазмата, енергийните частици и магнитното поле над полярните области. Името отбелязва 1300 години от създаването на българската държава.