Патентът не защитава идеята, а конкретното техническо решение. Формулата „направи го по-добре“ не може да бъде патентована, но начинът, по който една машина заварява, сгъва или измерва, може. Затова в заявката се описват стъпки, материали и параметри, а обхватът на защитата се определя от формулата — текстът в края на документа, който казва точно какво се забранява на другите. Колкото по-широка е формулата, толкова по-силна е защитата, но и толкова по-вероятно е ведомството да я ограничи.
Българската институция има ясна начална дата. През 1921 година е приет първият Закон за патентите за изобретения и е създадено Бюрото за индустриална собственост, което издава бюлетин и регистрира марки, промишлени дизайни и патенти. Между двете световни войни през него минават стотици заявки — предимно от машиностроенето, хранителната промишленост и текстила. Тогава патентът е инструмент на собственика на фабрика, а не на самотния изобретател.
Моделът се сменя след 1944 година. В социалистическата икономика изобретенията се регистрират с авторско свидетелство: авторът получава признание и възнаграждение, а правото да го използва има държавата. Това позволява бързо разпространение на добри решения между предприятията, но обезсмисля лицензирането и износа на технологии. Патентът като търговски инструмент се връща едва след 1990 година, заедно с приватизацията и с чуждестранните инвестиции.