Българската изобретателска традиция се ражда в малки работилници, а не в институти. До Освобождението техническите умения се предават от майстор на калфа, а след 1878 година държавата започва да изпраща стипендианти в чужбина. Завръщащите се инженери работят в железниците, в пощата, в строежите и в новите фабрики. Идеите им рядко се патентоват, защото процедурата е скъпа и непозната, а пазарът е малък. Затова ранната българска техника оставя малко документи и много разкази, в които е трудно да се различи легенда от факт.
Асен Йорданов е най-известният от първото поколение. Роден е в София през 1896 година, учи инженерство в Германия и се връща в страна, в която авиацията едва започва. Той участва в първите опити за български самолет, а след като заминава за Съединените щати, работи като конструктор по проекти за леки машини и автожири — летателни апарати с въртящо се крило, които предхождат хеликоптера. Пише и книги за авиация, с които поколения читатели се учат какво държи една машина във въздуха. Умира през 1967 година.
Джон Винсент Атанасов е роден през 1903 година в щата Ню Йорк, в семейство на български емигрант от Ямболско. Баща му е инженер и това определя посоката: момчето расте с електрически схеми и с идеята, че смятането може да се прави с ток, а не с колела. В Университета на щата Айова той защитава докторат по теоретична физика, но през 1939 година започва работа върху изчислителна машина за решаване на системи линейни уравнения — задача, която тогава отнема седмици ръчна работа.