Роботът е машина с три части: сензори, които възприемат средата, контролер, който решава, и задвижване, което действа. Разликата с обикновена машина е обратната връзка. Машината изпълнява фиксиран цикъл, докато роботът измерва резултата от действието си и коригира поведението. Затова роботът може да работи в среда, която се променя — да хване различна по форма част, да заобиколи препятствие, да завари шев с допуск, по-малък от милиметър.
Промишленият робот е рамо с пет или шест оси, закрепено към пода и оградено с клетка. Шест оси означават шест степени на свобода — достатъчно, за да се достигне почти всяка точка в работния обхват под произволен ъгъл. Такива роботи заваряват, боядисват, палетизират и товарят. Точността им е в десети от милиметъра, а програмата се повтаря милиони пъти, което прави инвестицията изгодна при голям и постоянен обем. Безопасността се урежда от стандарта ISO 10218, който описва как се изчисляват зоната на спиране, височината на преградата и блокировките на вратата.
Коботите са проектирани да работят до човек, а не вместо него. Те имат ограничена сила и скорост, заоблени форми, сензори за допир и стандарт ISO/TS 15066, който определя допустимите сили при контакт с тялото. Коботът е по-бавен и по-малко точен от оградения робот, но се въвежда без тежка преграда, програмира се чрез водене на ръката и затова е достъпен за малки производства с малки серии. Компромисът е ясен: гъвкавост срещу производителност.