Плащането днес е промяна на записи по сметки, а не преместване на предмети. При плащане с карта банката намалява едно число и увеличава друго, а между тях стоят няколко системи, които трябва да се разпознаят и да си разменят съобщения за секунди. Издателят на картата, приемащата банка, картовата схема и клиринговата система работят по правила, договорени години по-рано. Цената на тази инфраструктура е такса, която влиза в цената за купувача, дори когато плащането изглежда безплатно.
В България междубанковите преводи минават през системата БИСЕРА, а националната картова схема се оперира от БОРИКА. Банките са едновременно собственици и участници, което прави инфраструктурата споделена, а не собственост на една институция. Тази уредба е причината картите, издадени от българска банка, да работят навсякъде в страната и в чужбина, без търговецът да сключва договор с всяка банка поотделно.
Втората директива за платежните услуги, приложима от 13 януари 2018 година, промени пазара. Тя задължи банките да отворят данни за сметки към лицензирани трети страни — агрегатори, които показват всички сметки на едно място, и инициатори на плащания, които плащат вместо клиента, без да виждат паролата. Същата директива въведе силно удостоверяване на клиента: два независими фактора от различни категории — знание, притежание, биометрия. От 2021 година то е задължително при повечето електронни плащания.