Отворените данни не са просто публични данни. Публичното значи, че информацията е достъпна за четене; отвореното добавя правото да бъдат използвани, обединявани и разпространявани, включително с търговска цел, при най-много изискване за посочване на източника. Разликата звучи юридическа, но последиците са практически. Бюджет, публикуван като снимка на таблица, може да бъде прочетен от човек, но не и обработен от програма. Същият бюджет в таблица с описание на колоните се превръща в суровина за анализ, сравнение между години и общини.
Правната основа в България е Законът за достъп до обществена информация от 2000 година. Той дава на всеки право да поиска информация от публичен орган, определя 14-дневен срок за отговор, изисква мотиви при отказ и позволява обжалване пред съд. Законът въвежда и задължение за активно публикуване: част от информацията трябва да е на сайта на институцията, без никой да подава заявление — бюджети, договори, регистри, отчети за дейността. Именно това задължение е основата, върху която по-късно се надгражда политиката за отворени данни.
Качеството се мери със скала, предложена от Тим Бърнърс-Лий. Една звезда е файл, качен онлайн, дори сканиран документ. Две звезди са структурирани данни в затворен формат — таблица, която се отваря с програма, но не и с всяка. Три звезди са отворен формат като CSV или JSON. Четири идват, когато всеки запис има постоянен адрес, така че да може да се цитира и свързва. Петата звезда е свързването на наборите помежду им. Постоянният идентификатор е скучно нещо, но без него две извадки от различни години не могат да се съберат.