Киберсигурността започва с инвентар. Преди да се купува защита, фирмата трябва да знае какво има: кои сървъри, кои програми, кои данни и кой има достъп до тях. Без такъв списък всяка мярка е случайна, а при инцидент никой не знае какво е засегнато. Затова първата задача не е техническа, а организационна — да се опише какво съществува и кой отговаря за него. Този списък изглежда дребна работа, но без него мерките се купуват на сляпо и не се знаят нито загубите, нито отговорностите.
Заплахите се делят на няколко типа. Фишингът атакува човека, а не машината, и разчита на бързина и страх. Рансъмуерът шифрова файловете и печели от липсата на резервни копия. Атаките за отказ на услугата целят да спрат сайт или система. Има и тихи атаки, при които нападателят живее месеци в мрежата и не се обажда, докато не реши да изнесе данните. Затова наблюдението е толкова важно: то трябва да забележи необичаен достъп, преди той да стане новина.
Големият пробив в данъчната администрация през 2019 година показа какво означава мащаб. Изтекоха данни на милиони граждани и фирми, а обяснението включваше и слабости в сигурността, и недостатъчен контрол върху достъпа. Случаят промени обществения дебат: след него въпроси за сигурността на държавните системи започнаха да задават не само специалистите, но и журналистите.