Преди мобилните мрежи телефонът беше домашен уред. Линията се чакаше с години, а разговорът извън града минаваше през оператор. Мобилната връзка промени не толкова техниката, колкото навика: човек можеше да бъде намерен, докато се движи. Това звучи просто, но премахна цяла категория уговорки и направи възможни работи, които преди изискваха присъствие. Днес това изглежда очевидно, а тогава беше лукс.
Първият оператор е основан през 1994 година, а мрежата тръгва търговски през 1995 година. Първоначално покритието обхващаше големите градове и главните пътища, а цените бяха такива, че фирмите даваха апарат само на ръководители. Аналоговите системи отстъпиха на GSM, който предложи roaming, кратки съобщения и карта с чип — и с това зададе посоката за следващите двадесет години. Цената на минута беше такава, че разговорът се планираше, а кратките съобщения се появиха като евтина алтернатива за кратки въпроси.
Вторият оператор получи лиценз в края на 2000 година и започна работа през септември 2001 година. Двата оператора си поделиха пазара, но цените останаха високи, защото конкуренцията беше ограничена. Кратките съобщения се превърнаха в масова услуга, а предплатените карти дадоха достъп на хора, които не можеха да си позволят абонамент. Държавата се опита да коригира пазара с регулация на цените за свързване между мрежите, но реалната промяна дойде с третия оператор.