Свободната практика е форма на заетост, при която човек работи за няколко клиента по отделни договори. Тя не е същото като малък бизнес: няма служители, няма склад, няма продукт — има умение, което се продава на час или на проект. В България тази форма съществува от десетилетия, но интернетът я направи масова, защото клиентът вече не трябва да е в същия град.
Пътят до първия клиент минава през специализирани платформи, препоръки и собствен сайт. Платформите дават достъп до хиляди задачи, но и до жестока конкуренция по цена, при която печели този, който е готов да работи най-евтино. По-устойчив е пътят през препоръка: един доволен клиент води втори, а репутацията струва повече от всяка обява. Затова опитните хора рядко разчитат само на една платформа. Името и отзивите стават актив, който се трупа години и не може да се купи с реклама.
Правните форми са няколко и изборът има последствия. Самоосигуряващото се лице плаща осигуровки върху избран доход и подава годишна декларация; дружеството има отделно счетоводство, но позволява разходи и по-голяма защита; гражданският договор е най-простият, но възложителят удържа данък и осигуровки. При превишаване на оборота се добавя регистрация по ДДС, което изисква месечна отчетност.