Под „ИТ индустрия“ в България обикновено се разбира софтуерът, но секторът има няколко слоя. Има продуктови фирми, които продават собствена програма; има доставчици на услуги, които работят по чужд проект; има центрове на чужди компании, които обслужват вътрешни системи; има стартъпи и има ИТ отдели в банки, телекоми и търговски вериги. Всеки слой плаща различно и изисква различни умения, макар хората в тях да се срещат на едни и същи конференции.
Историята започва в началото на деветдесетте с малки фирми, които правеха сайтове, счетоводни програми и мрежи за банки. Първите чужди клиенти дойдоха, защото инженерите тук знаеха математика и езици, а цената на труда беше ниска. Присъединяването към Европейския съюз през 2007 година улесни договорите, плащанията и пътуването. Едва след 2010 година обаче се появиха достатъчно продуктови компании, които продават не часове, а лицензи.
Влизането в професията не изисква диплома по специалността, но изисква навик да се учи самостоятелно. Математическите гимназии и Факултетът по математика и информатика на Софийския университет остават най-прекият път, а частните школи за програмиране покриват друга, по-практическа част от пазара. Работодателят обикновено проверява с задача, разговор и малък домашен проект, а не с копие от диплома. Това прави професията достъпна, но и неравна: човек без ментор учи сам грешките си.