Телефонът знае накъде отивам, преди да съм отворил картата, и ми показва колко минути остават до работа. Удобно е, дори успокояващо. Един ден забелязах, че вече не помня как се стига до едно място, на което съм ходил години, защото не съм гледал пътя. Никой не ми е забранил да гледам. Просто услугата беше по-точна от паметта ми и аз спрях да я използвам. Антиутопията започва точно така — не със заповед, а с нещо, което ти спестява усилие. Затова антиутопията не започва със стена, а с усмивка и с нещо, което работи добре.
Механизмът на жанра е да се вземе една идея и да се доведе до края ѝ. Не се измисля нов свят, а се проследява какво става, когато един принцип — ред, равенство, безопасност, ефективност — бъде приложен без изключения. Затова антиутопията не предсказва бъдещето, а показва къде води логиката, ако няма съпротива. Тя е по-скоро предупреждение с формата на разказ, отколкото прогноза, и точно затова остарява бавно. Поради това тя е полезна и за разбиране на настоящето, не само на бъдещето: достатъчно е да се види коя логика вече е започнала.
Работи най-добре, когато е близо до реалността — само една стъпка напред. Ако светът е твърде далечен, читателят се възхищава на въображението и не се разпознава. Ако е твърде близък, книгата изглежда като новина и губи напрежение. Поради това добрите антиутопии описват институции, които съществуват, и им добавят едно правило. Механизмите на властта не се менят много: наблюдение, разпределяне на достъп, награда за послушание и наказание за неудобство. Ето защо най-важният въпрос към една система не е каква е, а какво прави с онзи, който не се съгласява. Отговорът обикновено е в дребния шрифт.