Часовникът, картата, фотоапаратът, бележникът, радио, вестник, компас, фенерче, калкулатор, поща, музикален плейър. Всичко това се събра в една плочка, която се побира в джоб и струва по-малко от месечна заплата. Никоя друга вещ в историята не се е разпространила толкова бързо и толкова дълбоко. Никоя друга вещ не е успяла да се превърне от лукс в необходимост за едно поколение и това е по-важно от самите функции. За по-малко от едно поколение притежаването ѝ стана не удобство, а условие за нормален живот: без нея не влизаш в сграда, не плащаш, не се обаждаш.
Причината не е в една технология, а в сближаването на няколко. Процесор, който харчи малко, екран, който се чете на слънце, батерия, която издържа ден, и мрежа, която е навсякъде. Всяко от тези неща съществуваше поотделно. Смартфонът е моментът, в който те се събраха в една кутия и цената падна под прага, при който вещта става масова. Затова успехът ѝ не е резултат от едно изобретение, а от стотина малки подобрения, всяко от които е направило следващото възможно. След този праг разпространението вече не е въпрос на желание, а на навик.
Втората причина е социална, не техническа. Устройството е полезно само ако другите го имат. Няма смисъл да си единственият с чат приложение. Затова всяко ново приложение увеличава стойността на всички останали и това създава натиск, пред който е трудно да се устои. Тази зависимост не е заговор и не е нечия зла воля. Тя е нормално следствие от това, че мрежите растат чрез свързване, а не чрез избор. Същият механизъм затваря и капана: когато всички услуги минат през телефона, отказът от него вече не е избор на стил на живот, а отказ от достъп.